Идеята, че човек може да се разболее само от самовнушението, че е болен, звучи неправдоподобно. В същото време никой не се съмнява, че обратното е вярно – убеждението може да лекува. Това е добре известният плацебо ефект. Той не прави чудеса, но постига съвсем доказуеми резултати. Плацебото има зъл близнак – ноцебо ефектът, при който негативните очаквания и съответните “кухи” таблетки (без активно вещество) могат да нанесат вреда. Терминът ноцебо означава “ще навредя” и въпреки че съществува от 60-те, е далеч по-слабо изучен от плацебото. В крайна сметка не е лесно да си извоюваш одобрение за проект, целящ да накара хората да се чувстват по-зле.

Известното до момента за това явление показва, че то има изключително широко приложение. “Смъртта от вуду магии, ако приемем, че съществува, е екстремален пример за ноцебо”, казва антропологът Робърт Хан от Американския център за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, Джорджия, който е изследвал проявленията на ноцебо.

При клинични опити около 1/4 от пациентите в контролните групи – тези, които не получават активно лечение, изпитват негативни странични ефекти. Интензитетът им понякога може да достигне този на истинските лекарства. Ретроспективно изследване на 15 изпитания с хиляди пациенти, на които са давани или бета-блокери, или “кухи” таблетки, показва почти еднакви нива на странични ефекти като изтощение, депресия и сексуални смущения. “Убежденията и очакванията ни са не само феномен на логиката и ума, те имат и физически последици”, казва Хан. Ноцебо ефектът се наблюдава широко в обичайната медицинска практика. Около 60% от пациентите, подложени на химиотерапия, започват да се оплакват от прилошаване още преди старта  на процедурите. “Може да се случи дни преди началото или при постъпването в болницата”, казва клиничният психолог Гай Монтгомъри от медицинското училище “Маунт Синай” в Ню Йорк. Понякога самата мисъл за лечението или за гласа на лекаря може да накара пациентите да се почувстват зле. Това “предварително” прилошаване може да се дължи отчасти точно на подсъзнателно направената връзка с преживяването или очакването.

 Колкото и да звучи смущаващо, ноцебо ефектът може дори да е заразен. От столетия са известни случаи, при които симптоми без никаква видима причина се разпространяват сред големи групи хора. Един такъв феномен вдъхновил психолозите Ървин Кърш и Джулиана Мацони от Университета в Хъл, Великобритания, да проведат следния експеримент – помолили група студенти да вдишат най-обикновен въздух, за който обаче им обяснили, че съдържа токсин, причиняващ главоболие, гадене, сърбеж и сънливост. Половината участници освен това наблюдавали как една жена вдишва от “токсина” и развива част от тези симптоми. Студентите, които вдишали “пробите”, развили в по-голяма степен оплаквания от тези, които не участвали. Освен това проблемите се проявили по-често при жените – особено онези, които са видели същото при други. Учените заключили, че ако чуеш или наблюдаваш възможен страничен ефект, си по-склонен да го развиеш.

Това поставя лекарите в коварна ситуация. “От една страна, пациентът има правото да бъде информиран какво да очаква, от друга, това увеличава вероятността да изпита странични ефекти”, казва Мацони. Затова медиците трябва да подбират внимателно думите си и да сведат до минимум негативните очаквания, смята Монтгомъри. Въпреки че науката е лаконична по въпроса, ноцебо ефектът зависи изключително много от контекста. Плацебо ефектът например се проявява много по-силно в клинични условия, казва Пол Енк, психолог в университетската болница в Тюбинген, Германия. Не е добре проучено и кой е по-предразположен към подобно влияние. При масови прояви на ноцебо например жените са склонни към повече оплаквания от мъжете. Докато при жените обаче проблемът идва от предишни преживявания, то при мъжете е обратното – дължи се на очакванията. Ноцебо има съвсем реални проявления и в мозъчната дейност. Изследвания със скенер например установяват, че този ефект е свързан с понижение на допамина и опиоидите, което обяснява увеличението на болката.

В крайна сметка обаче ноцебо ефектът се корени не в неврохимията, а в ума. Според едно изследване при жени, които смятат, че са предразположени към инфаркт, има 4 пъти по-голяма вероятност да умрат от сърдечно-съдови заболявания, отколкото други със същите рискови фактори. Всичко това изглежда малко налудничаво. Повечето от нас биха се изсмели, ако някой странно облечен човек ни размаха кокал под носа и ни каже, че ще умрем. Представете си обаче как ще се почувствате, ако чуете същите думи от достолепен доктор с цяла стена медицински дипломи и въоръжен с купчина тестове и снимки от скенери.